Екстракция (вадене) на зъби

При около 70% от пациентите не се налага екстракция на постоянни зъби, при 20% - това е задължително, при останалите 10% - зъбите могат да се подредят и по двата начина.

Решението да се вадят зъби или не е изключително индивидуално и се взема след внимателен анализ на модели на зъбите и фотографски и рентгенови снимки. То зависи от биологичните особености на конкретния пациент като възраст и пол, брой, форма и големина на зъбите, форма и големина на двете зъбни дъги и двете челюсти, съотношенията между тях, формата на лицето, големината на носа, брадичката и устните, тонуса на дъвкателните и мимическите мускули, състоянието на зъбите и на меките тъкани и костта около тях, вида на използваните апарати, нуждата от опора и т.н.

Видът на използваните брекети няма значение за това решение. Брекетите са само инструмент, който се продава от търговци, които нямат ангажимент към крайния резултат. Твърденията, че има брекети, с които не се налага вадене на зъби, са форма на подвеждаща реклама.

Затварянето на 7-8 мм празно място, колкото обикновено остават след изваждането на предкътник,не е възможно с шини или алайнери, а само с брекети. Още по-сложно е, когато се затварят празнини от 2 или 4 зъба или когато липсва някой от кътниците, които са широки по 10-12 мм. Това е по силите само на висококвалифициран лекар и е най-добре да се прави от специалист. Не всички стоматолози могат да предложат такова лечение, защото не могат да го завършат.

Кога се екстрахират зъби по ортодонтски показания?

Ситуациите са безкрайно индивидуални. Най-често екстракция се налага, когато зъбите са едри, а челюстите – малки, което се нарича зъбно-челюстно несъответствие. Тъй като не можем да направим челюстите по-големи, намаляваме броя на зъбите, така че на създаденото празно място да подредим останалите. Празнините от извадените зъби се затварят със скорост от приблизително 0,5 мм на месец.

Пациентка на 21 години с грацилни кости и едри зъби. Четирите кучешки са останали извън зъбната дъга, защото са пробили последни и за тях не е останало място. Екстрахирани са четирите четвърти зъба, така че да се освободи място за подреждане на останалите. Лечението е продължило 3 години.

Винаги, когато предложим екстракция на зъби, пациентите питат няма ли друг начин.

Начините да съберем големи зъби на малка челюст без екстракция са три: да разширим челюстите и зъбните дъги настрани, да разперим зъбите ветрилообразно напред или да намалим размера на зъбите. И трите подхода имат граници, които не можем да надскочим безнаказано.

Горната челюст може да се разшири най-успешно при деца на 8-10 години, затова е много важно лечението да започне навреме. С всяка следваща година възможностите намаляват. При пациенти със завършен растеж разширението на горната челюст е свързано с допълнителни хирургични манипулации. Долната челюст не може да бъде разширена по ортодонтски път.

Разширението на зъбните дъги настрани също има ограничения. То много често не изглежда добре от естетична гледна точка.

Пациентка на 28 години. Като малка е носила 4 години горна и долна разширителна пластинка. Зъбите са разперени настрани и напред и въпреки това продължават да са сгъстени. В случая са извадени горните и долните четвърти зъби. Празнините са затворени напълно, усмивката изглежда много по-хармонична. Лечението с брекети е продължило 2,5 години.

Още по-често разширението на зъбните дъги не е трайно – след махането на апаратите зъбите се връщат обратно. Бузите и устните са мускули, който свиват зъбните дъги, а езикът ги избутва навън и напред. Стабилното положение на зъбите е там, където тези сили са в равновесие. Почти винаги това положение е близко до началното, няма как да победим природата. Разширението на горната зъбна дъга, което остава стабилно, е около 3мм, на долната – около 1 мм. Когато разширим прекалено много, след махането на апаратите зъбните дъги се свиват обратно.

Втората възможност да съберем големи зъби на малка челюст е да разперим зъбите ветрилообразно напред. Тук ограничаващите фактори са как това ще се отрази на външния вид на пациента и на тъканите около зъбите. Зъбите действат като рамка, върху която лягат устните. Когато те са твърде напред, профилът на лицето се влошава.

Момиче на 12 години. Лечението е проведено без вадене на зъби и профилът на лицето е влошен. Зъбите са подредени, но тъй като са силно напред, устните се изпъкнали напред, събират се с усилие, брадичката изглежда набръчкана.

Тази пациентка е носила брекети общо 5 години при двама различни лекари. Зъбите са минали толкова напред, че тя не може да стои със събрани устни. Извадихме четири четвърти зъба и за две години прибрахме горните и долните резци назад. Накрая не личи, че зъбите са по-малко, но разликата във външния вид е огромна. Друг риск на този тип лечение е оголването на корените на долните резци. Костта около зъбите представлява нещо като плик и те трябва да са приблизително в средата му. Ако са по разположени по външния периметъра на плика, лигавицата върху тях изчезва и зъбите стават болезнени от студено. Необходими са сложни и скъпи хирургични манипулации за корекцията на този проблем.

Долните резци са извън костния плик, корените им прозират, шийките им са оголени и чувствителни към студено. При малък недостиг на място до 3- 4 мм можем да направим стрипинг (апроксимална редукция на емайла), нарича се още slenderizing, което буквално означава „да стана по-слаб“). Ако зъбите са с по-триъгълна форма, можем да стесним всеки от тях с 0,1-0,5 мм. Това се прави с фини абразивни лентички или метални дискчета, подобни на тези, с които полираме пломбите. Отнемането на емайл е минимално и няма опасност те да станат чувствителни или да се появят кариеси. Процедурата не е болезнена, възможно е ден-два след това зъбите и венците да са малко чувствителни.

Ако отнемем по 0,2-0,3 мм от всяка страна на шестте долни предни зъба, можем да освободим 2,5-3 мм, които да използваме, за да ги подредим. Стрипинг се прави при едри, триъгълни зъби, защото по този начин се коригира и формата им. При заоблени или ъгловати зъби това няма как да стане. Друга честа причина да се вадят зъби по ортодонтски показания е несъответствието в размера и положението на двете челюсти, т.нар. скелетно несъответствие. Целта не е само да подредим редица хубави горни зъби и редица хубави долни зъби, а между тях да има правилни контакти, така че пациентът да може да отхапва и дъвче с тях, а лицето му да изглежда хармонично.

Пациентка на 21 години с обратна захапка, долната челюст е преразвита, а горната - малка. В случая сме извадили един долен десен четвърти зъб, това ни е освободило място да приберем долните резци назад, така че минат зад горните. Лечението е продължило 2 години и 7 месеца.

Екстракция на зъби по ортодонтски показания се налага и когато горните странични зъби са по-напред отколкото трябва, т.нар. медиализирали горни странични зъби. Тук основният проблем са неправилните контакти между горните и долни зъби. Правилната захапка означава, че горните резци опират в долните и всеки горен зъб влиза между два долни подобно на зъбчати колела. Това е предпоставка те да се запазят за цял живот. Когато зъбчатите колела се срещат връх във връх, те се чупят и изтриват, все проблеми, които се развиват бавно, но сигурно с годините.

В такива случаи един от начините да се получат правилни контакти е да се извади по един зъб от всяка страна само в горната челюст, така че останалите да се преразпределят на неговото място. Общият брой зъби е по-малък, но функцията става по-добра.

В случая е изваден горния десен четвърти зъб. Празнината от него е затворена, а контактите между горните и долните зъби са отлични. Другата възможност в подобни случаи е да не се вадят зъби, а цялата горна зъбна дъга да мине назад. Тогава лечението отнема повече време, средства и усилия. Това е пример за случай, който може да се лекува както с вадене на зъби, така и без вадене. И двата подхода имат предимства и недостатъци, които са специфични за всеки отделен пациент. При един ще е по-добре да не се вадят зъби, а при друг – ще е по-добре да се извадят. Стараем се да обясним на хората възможностите, така че да могат да направят информиран избор

При този пациент горните странични зъби са преместени назад, така че да има правилни контакти. Не са вадени зъби. Кои зъби се вадят? Зависи от особеностите на конкретния случай. Най-често се вадят четвъртите зъби, защото сгъстяването е в областта на резците. Колкото по-близо до проблема освободим празно място, толкова по-лесно те ще се подредят. Четвъртите и петите зъби са премолари(предкътници) и са с приблизително еднаква форма и големина, широки са по 7-8 мм. Когато единият липсва, другият застава на неговото място, поема неговата функция и изглежда по същия начин. Почти никога не се вадят третите зъби (кучешките), защото те са различни – те са големи и остри, имат специфична функция и много голямо значение за красивата усмивка.

Момиче на 12 години с тежко зъбно-челюстно несъответствие. В случая са извадени двата горни четвърти зъба и двата долни пети зъба. Накрая тя има по-малък брой зъби, но дъвче на повече отколкото в началото. Освен това, може да ги почиства по-добре. Лечението е продължило 2 години и 5 месеца. Много често пациентите идват с вече извадени зъби или такива в лошо състояние. В такива случаи се опитваме да затворим празнините от липсващите зъби или да извадим развалените, така че да подредим останалите без да вадим здрави зъби. Тези лечения са най-сложните, защото развалените или липсващи зъби обикновено са на „неудобно” място – най-често много назад - или са асиметрично разположени. Обикновено това са кътници, всеки от тях е широк по 10-12 мм и празнината, която трябва да се затвори е по-голяма отколкото когато вадим предкътници. Времето и усилията си заслужават, защото така спестяваме на пациента несигурни лечения, сложни и скъпи конструкции (коренови лечения, щифтове, корони, мостове, импланти и т.н.) и запазваме собствените му зъби, красиво подредени.

Момиче на 16 години с тежко струпване в областта на горните и долните резци. Стандартният подход в такива случаи е да се извадят четирите четвърти зъба. В случая те са съвсем здрави. Двата горни шести зъби и долният десен шести зъб са с лоши коренови лечения и големи пломби, а десния долен шести зъб е изваден още в детска възраст. Екстрахирали сме трите шести зъби. Полученото празно място и мястото от вече липсващия зъб сме затворили като сме подредили предните зъби. Освен това, сме преместили четирите седми зъба напред, което е освободило място за пробива на мъдреците. Носила е брекети 2 години.

Момиче на 14 години с тежко зъбно-челюстно несъответствие. Най-лесно би било да се извадят четирите четвърти зъба, така че кучешките веднага да влязат на тяхното място. В случая четирите шести зъба бяха със силно разрушени корони, затова извадихме тях. Четвъртите и петите зъби бяха преместени назад, така че да се освободи място, за да въведем кучешките в редицата. Лечението продължи 3 години и 10 месеца. Как се затварят празнините от извадените зъби?

Задачата на ортодонта е да затвори празнините от извадените зъби, така че да подреди останалите без да влоши външния вид на пациента, а напротив – да го запази и по възможност подобри. Това може да стане най-общо по три начина: предните зъби да минат назад, а задните да стоят, където са; задните зъби да минат напред, а предните да стоят, където са. Третият начин е комбинация от първите два. Планирането и осъществяването на тези движения се нарича контрол на опората и е най- сложната част от ортодонтията. Често за това са необходими допълнителни ортодонтски апарати и приспособления, например микроимпланти, хедгери, лингвални дъги и др.

Всеки стоматолог може да лепи брекети, контролът на опората изисква години на висококвалифицирано обучение и опит. Грешките в това отношение имат неблагоприятен ефект върху зъбите, а ефектът върху лицето може да бъде трагичен.

На първата схема празнината от извадените четвърти се затваря като предните зъби минават назад, на втората – задните минават напред. Кой вариант ще изберем зависи от особеностите на конкретния пациент.

Остава ли празно място?
Обикновено празнините от извадените зъби се затварят напълно. Съществува, обаче, риск след свалянето на брекетите на тези места да се отворят минимални разстояния от порядъка на 0,25-0,5 мм, рядко 1мм. Причините за това са най-общо две. Тъканите между зъбите имат „памет“. Образуват се клетки, които „се стремят“ да се върнат към първоначалното си положение. За да преодолеем този проблем, ние поставяме телени(фиксирани) ретайнери, които включват зъбите пред и зад мястото на извадения, така че да ги държат събрани.

Другата причина за тези празнини може да е несъответствието в размера на горните и долните странични зъби. Ако се върнем на примера със зъбчатите колела, това са случаите, където долните зъбци са по-големи от горните. Зъбците застават, така че върхът на горния да сочи между два долни, защото така е най-добре за функцията. Получените разстояния нямат функционално значение. В такива случаи се препоръчва по-малкият зъб да се надгради с композит. Ако този зъб вече има пломба, тя се моделира малко по-широка.

Отварянето на следекстракционни празнини има здравословно значение, когато те са много малки- 0,25 -0,5 мм, защото там влиза храна, която пациентът не може да почиства. Когато са по-големи, храната пак влиза, но лесно излиза без специални усилия от страна на пациента. В такива случаи, те са само козметичен проблем.

Когато пациентът държи тези празнини да бъдат затворени, можем да поставим алайнериза месец-два. Нашата практика е да не таксуваме пациентите допълнително за това.

В този случай са извадени горните и долните десни четвърти зъби. Зъбите са идеално подредени и празнините се затворени. 5 месеца след това се е отворило 0,5 мм разстояние между долния пети и трети зъб. То е затворено за един месец с алайнер. Направен е нов телен ретайнер, който да държи зъбите събрани.

Ситуацията е малко по-различна, когато се затварят празнини от зъби, които са извадени преди години. Костта в тази област е стопена и широките зъбни корени не могат да се съберат в тясната кост. Тук често остават минимални разстояние от порядъка на 1-2 мм. Когато контактите между горните и долните зъби са правилни, те не са проблем, защото не се виждат и са достатъчно големи и между зъбите не са задържа храна.

Празнината от липсващия горен десен шести зъб е използвана, за да се подредят предните зъби, седмият зъб е преместен напред. Така не се налага поставяне на мост или имплант. Останало е 1,5 мм празно място, което обикновено не е проблем.

Стъпка по стъпка

Кой и кога вади зъбите?
Най-често личните зъболекари. Ако пациентът желае, може да отиде при специалист - дентален лекар със специалност орална хирургия, но това не е задължително. Изключително важно е екстракцията да се извърши внимателно, така че да се запази обема на костта в областта.
При планирането на случая обясняваме кога и в какъв ред трябва да се извадят зъбите. Обикновено това се прави 7- 10 дни преди поставянето на брекетите в съответната челюст, най-често първо горните и след няколко месеца- долните. Екстракцията на зъбите не боли, но е възможно два-три дена да има чувствителност в тази област. Поставянето на брекети също е свързано с дискомфорт за два-три дена. Стремим се между двете неща да има няколко дена.
Когато се налага екстракция на няколко зъба в едната или в двете челюсти, пациентите избират дали да го направят наведнъж или един по един. Най-добре е да се послуша лекаря, който ще го извърши. Възможно е левият и десният зъб в една челюст да се извадят наведнъж, но това означава, че пациентът няма да има здрава страна, на която да се храни за няколко дена.
Лекарят, който ще вади зъбите, ще даде и най-добър съвет за вида на упойката– местна или обща.

Как скриваме празнините от извадените зъби?
При някои хора празнините от извадените зъби се виждат при усмивка, най-често когато махаме горните четвърти зъби. В такива случаи можем да залепим временни зъбчета от композит, върху един от съседните зъби. Наричаме ги „фасетки“, те имат само козметична роля. При всяко следващо посещение изпиляваме по 0,5 мм от фасетката докато я свършим и затворим празното място.

Тези изкуствени зъбчета се залепват поне 3 дена след екстракцията. В нашия кабинет това не се заплаща допълнително. Възможно е да се отлепят или да се счупят при хранене, поставяме ги наново.

В случая сме извадили четвъртите зъби, защото резците стърчат много напред. Поставили сме „фасетка“, залепена за петия зъб, с която да скрием празнината. Постепенно фасетите са изпилени, празнините са напълно затворени, а предните зъби са минали назад.

Твоята кошница е празна!

Екстракция (вадене) на зъби

За нас

Контакти

Последвайте ни