Шини

Шини, скоби, апаратчета или телчета са популярните имена на голяма и разнородна група ортодонтски апарати. Общото е, че те не са залепени за зъбите, а децата сами ги махат и слагат. Направени са от пластмаса и тънки стоманени телове. 

Лингвална пластинка
Лингвалната пластинка е най-използваният снемаем ортодонтски апарат. Поставя се на горната, на долната челюст или и на двете. За да вършат работа, пластинките трябва да се носят непрекъснато и да се свалят само за миене. Децата, които носят шините си редовно, могат да се хранят и да говорят с тях без проблем. Децата, които не ги носят редовно, фъфлят и не се чувстват добре.

Горна лингвална пластинка. Ако детето я носи редовно, то ще се чувства комфортно и  може да постигне много добри резултати.

Горна и долна разширителна пластинка - пластмасовата плака е разделена на лява и дясна половина. Между тях има винт, който докторът или родителите въртят през определен период, най-често един път седмично. При всяко завъртане на винта двете половини на пластинката се раздалечават. По този начин се разширява зъбната дъга и се създава място за зъбите. Металните телчета служат за задържане на шината в устата и за движения на отделните зъби.

В съвременната ортодонтия лингвалните пластинки се използват по време на първата фаза на ортодонтско лечение. Горните пластинки се използват за разширение на горната зъбна дъга и за създаване на място за резците и като местопазители. Приложението им за създаване на място в предно-задна посока рядко е оправдано, защото има други по-ефективни апарати. Разширението на долната челюст е невъзможно. Разширението на долната зъбна дъга с долна лингвална пластинка е настабилно и е най-честият тип лечение, с което се злоупотребява. 

След пробива на постоянните зъби обикновено са налага поставяне на брекети, защото пластинките не могат да направят всички необходими движения. Те не могат да коригират прецизно наклоните, ротациите и височините на отделните зъби и не могат да ги местят във всички посоки. Това са недостатъци, присъщи за пластинките като вид апарат. Те не могат да бъдат преодолени дори от най-опитните ортодонти дори при най-изпълнителните деца. 

Децата искат да носят шини, за да не ги носят. На 7-8-годишна възраст дори има мода да имаш шарено апаратче, но тя не трае дълго. За да разширяват зъбната дъга и за да бъдат удобни, шините трябва да се носят непрекъснато и да се свалят само за миене. Ако шината стои в устата само нощем, тя държи зъбите, където са, а не ги мести активно. 

Дисциплинираните деца действително постигат много добри резултати. Повечето деца, обаче, не са такива. Те не слагат шините на училище, защото се виждат и им пречат на говора и храненето. На практика ги носят само нощем и вкъщи. 

Най-лошите резултати се получават, когато детето не носи шината непрекъснато, но някой продължава да върти винта. През нощта зъбите се местят, а през деня се връщат обратно, но не до изходното положение, а застават някъде по средата. Постепенно се затваря един омагьосан кръг – шините не лягат добре върху зъбите, децата не ги носят, защото не са им удобни, а не са им удобни, защото не ги носят и т.н. Това може да продължи с години без да носи съществена полза за решаването на ортодонтския проблем. В същото време, децата и родителите са убедени, че правят нещо полезно. Много често активирането на шината цели единствено да я закрепи в устата и да се симулира дейност. Това е злоупотреба с доверието на цялото семейство, защото се пропуска най-подходящото време за лечение и се губи мястото за подреждане на всички зъби. 

Като малка пациентката е носила горна и долна разширителна пластинка в продължение на 6 години. Зъбите са силно разперени настрани и напред и въпреки това продължава да няма място за тях. На 21-годишна възраст сложихме брекети. За да създадем нужното място, извадихме горните четвърти зъби и долния ляв четвърти зъб. Долу вдясно извадихме шестия зъб, защото вече беше с корона. 3 години след това зъбите са красиво подредени, захапката е правилна и усмивката - хармонична. Този тип случаи са много чести. 

Качественото лечение със снемаеми апарати изисква смяна на самите шини, защото детето расте, падат млечни зъби, пробиват постоянни и т.н. Няма как една и съща шина да стои в устата 2-3 години, както няма как детето да носи едни и същи обувки. 
Родителите често предпочитат шините пред брекетите, защото се притесняват, че детето им няма да успее да се справи с почистването на брекетите. Ако детето не си мие зъбите, те ще се развалят без значение дали носи ортодонтски апарат и какъв е той. В такива случаи, лечението е по-добре да се отложи докато детето порасне и придобие вътрешната потребност да му е чисто и хубаво.

Много родители настояват децата им да носят пластинки заради по-ниската цена, надявайки се, че по този начин ще им спестят брекетите. Важно е да се разбере, че пластинките и брекетите не вършат еднаква работа. Пластинките не са по-трудният начин да получим почти същото, но за много по-малко пари. Те са друг вид апарат с много по-малки възможности. Много често децата носят пластинки с години за резултат, който с брекети би станал за 2-3 месеца.

Лингвалните пластинки могат да свършат отлична работа, но само при определени проблеми, само при много изпълнителни деца и само по време на определени етапи от растежа. Брекетите могат да лекуват всички видове зъбно-челюстни деформации независимо от възрастта и с много по-малко жертви от страна на пациента. Ето защо, финансовите съображения не трябва да са водещи при избора на ортодонтски апарат. По-разумно е лечението да се отложи за по-добри времена отколкото да се дават малко пари за минимален резултат. 

Ние използваме лингвалните пластинки предимно като ретенционни апарати (за задържане на получения резултат) след проведено ранно ортодонтско лечение с други, по-ефективни апарати. Най-често те нямат винтове, децата ги носят само нощем докато спят за 6-8 месеца. 

Функционални апарати
Функционалните апарати са вид ортодонтски апарати, които насочват растежа на челюстите в по-благоприятна посока. Те могат да са снемаеми или фиксирани.
Снемаемите функционални апарати са направени от пластмаса и метални телове, които обхващат горните и долните зъби и принуждават челюстите да стоят в опредено положение. Подходящи са само за деца, защото действието им е свързано с растежа. Имат труден режим на носене - поне по 20 часа на ден, трябва да се свалят за хранене, затрудняват говора. Този тип апарати дават резултати само при изключително изпълнителни деца. Обикновено след това са необходими и брекети, защото този тип апарати имат минимално въздействие върху положението на отделните зъби.
 
Функционалните апарати се използват активно в държавите, където здравните каси покриват лечението с тях, например в Германия и Австрия. След това пациентите сами плащат за лечението с брекети. В държавите, където родителите или застрахователите изцяло заплащат за ортодонтското лечение, те са малко разпространени.

Апарат Twin Blocks - между горните и долните зъби има пластмаса, която докторът постепенно изпилява, така че да насочи растежа в подходяща посока.

Фиксираните функционални апарати са метални и са залепени за зъбите, така че да държат челюстите в определено положение. Използват се преди или по време на лечението с брекети както при възрастни, така и при деца. Служат за корекция на захапката.